Начало Лондон България не очаква съществен финансов ефект от Брекзит

България не очаква съществен финансов ефект от Брекзит



Категория Лондон | 2018/06/19 at 10:26 PM | 37
Коментари ->> Добави Коментар

Брекзит няма да окаже съществено влияние върху търговските потоци в България.



Това заяви Маринела Петрова, зам.-министър на финансите, по време на дискусия за последиците от излизането на Великобритания за България.

Събитието бе част от работната програма на Българската Чийвнинг асоциация.

Там не очакваме съществено влияние към общото икономическо състояние на страната, защото Великобритания е важен търговски партньор на България, но като дял в износа и вноса и съответно на 11-о и 16-о място и обемите не са толкова високи, че да окажат някакъв значим ефект върху икономиката като цяло, каза Петрова, като уточни, че се очаква спад в дългосрочен аспект до 2030 г. заради бариери в търговията, снижение на стокообмена с до 30% до 2030 г.

По думите й може да наблюдава спад в българския общ износ към ЕС заради негативно влияние на Брекзит върху основни икономики в ЕС като Германия, Италия, Гърция, Холандия и други, с които страната има много развити и активни търговски отношения.

За инвестициите тя коментира, че след кризата е имало пик в потока към 2008 г., но след това има отрицателен инвестиционен поток от България към Великобритания, което значи, че не би следвало да България да изпита сериозен дисбаланс заради Брекзит. Ние вече виждаме отлив на капитали, но натрупано размерът на британските инвестиции е около 2 млрд., или около 5% от всички преки чуждестранни инвестиции.

В областта на заетостта също не се очакват съществени ефекти. Регистрираните заети и дългосрочно пребиваващи във Великобритания по данни на техните служби са около 84 хил. души постоянно пребиваващи във Великобритания, около 74 хил. са в заетост. “Предвид състоянието на преговорите по Брекзит не очакваме съществени сътресения, които да доведат до излизане на работна ръка от Великобритания. Българите са основно ангажирани в ниско и средно квалифициран труд. Не очаквам и съществен прилив на работна ръка в България по тази линия”, обясни зам.-министърът.

Според нея по-скоро потокът би се насочил към други страни в ЕС с по-високи доходи и заплащане. “За висококвалифицираните специалисти, които са около 20% от регистрираното българско население там, не виждаме проблеми”, допълни Петрова.

По думите й паричните плащания представляват около 0.1% от БВП на България, така че и по тази линия не се очаква съществен ефект върху икономиката.

За туризма съществуват известни рискове, защото може да има визови ограничения или друг вид такива пред свободното движение на хора, което би поставило България в по-неблагоприятна позиция в сравнение със страните извън ЕС.

В банковия сектор не се очаква съществен ефект, по-скоро може да се получи в по-дългосрочен хоризонт ефект по линия на европейските регулации и там би могло да се очаква нещо по-съществено, но все още няма голяма яснота.

Върху бюджета на ЕС също не се очаква до края на този програмен период съществен ефект, доколкото всички държави, които са започнали изпълнението на тази рамка, са се ангажирали и със съответните вноски и плащания към бюджета на ЕС. След този период би могло да се очаква финансов недостиг в бюджета на ЕС, който би могъл да се преодолее частично с увеличение на вноските на държавите, но по неформални изчисления България като една от най-бедните страни вероятно няма да изпита сериозно затруднение от увеличение на вноската, каза още зам.-министърът.

Кой е големият губещ

Юлиaн Войнов, член на управителния съвет на Българска чийвнинг асоциация, коментира, че при обявяването на Брекзит са се разиграли доста сценарии, които с течение на времето са били ограничени до два варианта – пълно търговско споразумение от рода на това с Канада и задълбочено търговско споразумение като това, което беше подписано между ЕС и периферните страни като Украйна, Молдова и Грузия. Първото се базира на международното право, а второто прави позоваване на общото право на ЕС най-вече във връзка с единния пазар. Много е вероятно крайното споразумение да бъде симбиоза между тези варианти, смята Войнов.

По думите му според всички анализи основният губещ от напускането на ЕС в икономически аспект ще бъде Великобритания. “Основното обяснение е, че Великобритания няма да има тази икономическа сила, за да договаря търговските си договори с останалия свят. За разлика от ЕС, за който сключените до момента договори ще продължат да важат, с Брекзит Великобритания ще трябва да предоговори търговските си отношения с 50 други държави и да започне търговски преговори с още 67 страни”, допълни той.

Войнов обясни, че Германия, Италия и Франция са основните търговски партньори на Великобритания, но те няма да бъдат най-засегнати. Най-засегнати биха били тези, чиито търговски отношения са голяма част от брутния им вътрешен продукт – Ирландия, Малта, Белгия, Холандия, Люксембург.

България има сравнително малък търговски оборот с Великобритания, британските инвестиции в страната също са малки, така че за България директните заплахи по-скоро са минимални и евентуално би могло да се отрази, ако пострадат големите партньори на Обединеното кралство, допълни той. Според него България има шанс някои от производителите да се прехвърлят на българска територия заради ниските разходи, които предлага страната.

Юлиян Михов, директор, “ПрайсуотърхаусКупърс”, коментира, че за бизнеса е важно да има предвидимост, сигурност и възможност за планиране, но нито едно от тях не може да се случи или поне не са налични към днешна дата. От гледна точка на бизнеса въпросът е доколко българското правителство не трябва да е по-активно и да търси защитата на бизнеса. “Ние нито внасяме, нито изнасяме толкова много към Великобритания, но проблемите влияят върху възможностите за развитие на търговския обмен за привличане на инвестиции”, каза още той.

За правата

Зам.-омбудсманът Диана Ковачева отбеляза, че няма кратък отговор на въпроса какви са правните последици от Брекзит. Според нея за българските граждани ще се прилага нещо като право на ЕС с национален характер.

Зорница Русинова, зам.-министър на труда и социалната политика, каза, че за България е важно да запази принципите за осигурителните права, режимите за разрешителни за работа, възможностите за българските студенти във Великобритания, взаимното признаване на дипломи, за да има гарантиран принцип на свободно движение, както досега е било. Тя увери, че българската държава ще се погрижи за гражданите си.

Васил Асенов, втори секретар, социални и трудови въпроси към посолството на България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, заяви, че всички текстове, които се отнасят за правата на гражданите, са в зелено, тоест има пълно съгласие между преговорните екипи.

Той обясни, че за българските граждани техните права ще са гарантирани за всички, пристигнали до края на преходния период. Всички ще трябва да кандидатстват за статут на уседналост. Те трябва да докажат пред британските власти, че имат пет години пребиваване в страната. Ако нямат пет години към крайния срок, ще кандидатстват за временен статут и след това за пълен статут. Той ще им гарантира запазване на правата, с които разполагат към настоящия момент. Този статут ще се загуби при отсъствие от над пет последователни години. Той дава права на членовете на семейства. Те ще могат и след края на 2020 г. да се присъединят към роднините си във Великобритания.

Той уточни, че Великобритания може би през есента ще публикува първата версия на бъдещия си закон за възможностите на движение на европейски граждани след края на преходния период.

Том Хайнес, ръководител на секция “Политика” на Британското посолство в България, каза, че има разочарование за правата на британските граждани, които искат да отидат другаде в ЕС, което не е съвсем разрешено, както и че британците ще изгубят някои от правата за гласуване досега.





Категория Лондон | 2018/06/19 at 10:26 PM
38 | Коментари ->> Добави Коментар
Източник : Дневник | Снимка : Google
Абонамент за Бюлетина на Лондон ДНЕС

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Коментирай с Фейсбук

Реклама