Човекът, който измисли най-важното число в банковия свят

През 1969 година Нийл Армстронг стипва на Луната, Ричард Никсън става президент на Щатите,

а от другата страна на Атлантическия океан в Лондон гръцкият банкер Минос Зомбанакис прави своята малка крачка, с която остава в историята.

Той успява да измисли начин,

по който компаниите и отделните държави могат да получават огромно количество пари под формата на заеми, като в същото време успяват да избегнат строгите финансови регулации в САЩ.

Зомбанакис прави най-големият удар в живота си в края на 60-те години, като договаря споразумение за отпускането на 80 милиона долара кредит за шаха на Иран. Този заем е един от първите, които се ползват с променлива лихва в зависимост от условията на пазара, като може да се разделя и между група банки.

Откритието на гръцкия банкер било истинска революция за финансовата система през миналия век, като то отбелязва “раждането” на така важния лихвен процент LIBOR.

Обяснено накратко LIBOR, което идва от абревиатурата на английското London Interbank Offered Rate, е усреднен лихвен процент, отразяващ лихвите, по които финансовите институции предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар.

Той се публикува всеки ден от Британската банкова асоциация в 11 часа сутрин, като показва усреднената стойност на лихвите по влогове със срок от един ден до една година, определяни от банките участници.

“Тогава почувствах, че това е постижение, но не мислех, че ще сложи началото на нов период във финансовия свят”, разказва Зомбакас пред Bloomberg.

“Ние просто се нуждаехме от лихвен процент за синдикирани заеми, който да удовлетворява всички страни. Когато започнеш да работиш в такава посока, никога не можеш да знаеш какво ще се случи в крайна сметка”, казва още той.

Банкерът се е преместил в английската столица от Рим в най-точния момент, когато градът започнал да се превръща в глобален финансов хъб. Тогава много държави, като Русия, Китай и такива от Арабския полуостров искали да държат доларите си извън Щатите по политически причини, както и за да са сигурни, че активите им няма да бъдат конфискувани. Така те избирали да преместят капиталите си във Великобритания.

Лондон успял да се възползва от затегнатите регулации в САЩ, които сложили таван за това колко американските банки могат да плащат за депозити в долари. Това от своя страна намалило размера на лихвите на облигациите, продавани на чужденци.