Home BG Лондон Едно момче в Лондон

Едно момче в Лондон

BG Лондон 2017/07/04 at 6:00 AM | 0 Прегледа
Сподели

Струмен Паунов

Аlex Development Ltd.



www.alexdevelopment.co.uk

Преди известно време си измислих и разказах една приказка за лека нощ на детето ми, което е с мен в Лондон.

Имало едно време едно бедно момче израснало в България в семейство на обикновени хора.

То било доста слабичко поради проблеми със здравето на младини и му се наложило да живее дълги години с чужди хора по чужди къщи за да бъдe на чист въздух и да успее да оздравее и оцелее.

Родителите му плащали за гледането на детето им от чуждите хора, но малкото момче имало нужда от майка и баща до себе си, не от чуждите хора.

Самотата и физическата му слабост го направили по-затворен в себе си, свикнал да се бори в живота си сам, без да разчита на помощ от никого. Момчето преминало като на шега всички класове до 8, след това без да отваря учебник завършил техникум и първото си висше образование, след години и второ-за разкош. Не срещал никакви трудности в обучението си, нямал проблеми с материала, учел и завършвал лесно. Намерил възможност и започнал работа извън България- Германия, Израел, Русия.

Там видял как по много различен начин живеят другите народи, там нямало социализъм и всякакви подобни простотии. Хората работели спокойно, управлявали съдбата си и живеели добре. А в Русия заварил времената след перестройката на Горбачов, като видял как обикновените руснаци си отдъхват от всичко преживяно и се опитват да поемат по нов път.

Като всеки млад амбициран човек, живял навън и нашият момък- вече млад мъж решил да се върне в България с всичкия си опит, събран по света и да прави кариера в родната си страна. И това бил големия проблем на следващите 8 години от престоя му в България. Бавно и мъчително с много труд, воля и интелект се борил и доказвал всеки ден, за да може да достигне до директорска позиция във водеща фирма по специалността му в София.

По време на работата си не преставал да следи икономическите събития по света, колкото и те да не се оповестявали или коментирали в собствената му страна. Като сравнявал къде е света и къде е България за себе си решил, че мястото му не е в България. Искал по добър живот за детето, семейството си и себе си.

Оставил за един ден дом, семейство, близки, кариера, всички положени до този момент усилия и спомени и с малкото налични пари си купил нов костюм за интервюто за виза в британско посолство, два куфара на Carlton и понеже финансите привършили- хванал автобуса за Лондон, който тръгвал от автогара София.

По нататък  животът на този човек в Лондон преминал като един миг, бил изпълнен с всекидневни битки с документи, изисквания, работодатели, с български манталитет и неуредици, но се опитвал да гони мечтата си- да осигури по-добър живот за детето и жена си. Работил много време на две работи почти денонощно и когато успял да спести пари освен тези, които редовно пращал в България- и успял да ги прибере при себе си в Лондон. Наел жилище, после друго, после друго- като всяко било по-хубаво и по-добро за живот.

Детето му започнало да ходи на училище, жена му намерила своята работа, а нашия герой започнал да  работи каквото винаги е искал да работи. Всеки един член на семейството му се чувствал вече добре в Лондон, имали възможност да си позволят малки луксове, които преди не могли да си позволят, започнали нормален живот в чуждата държава.

Тук детето ми попита: Тати, тази твоя приказка има ли хубав край.

Не знам, мое слънце. Дано…и се разплаках за пръв път от много време в Лондон.

Eмоцията да разкажеш на собственото си дете метаморфозата да оставиш собствената си държава заради по-добър живот за него насълзи очите ми. Е, всичко си струва труда като видя, че детето ми е щастливо тук, в новата държава- UK.

Коментирай с Фейсбук

Споносорирани публикации

Четете новия брой на ВЕСТНИК

Реклама

Споносорирани публикации