Как не се управлява здравна криза

      Публикувано на Sunday, 27 December , 2020      153 Прегледа     
Как не се управлява здравна криза

  • България

Хаос и паника. Това най-точно описва действията на управляващите за овладяване на коронакризата в България, която не само че не беше овладяна, но напълно излезе от контрол, за да оглави България класациите с печален черен рекорд – най-висока смъртност в света (над 25 на 100 хил. души за период от две седмици).




Това, което изплува на повърхността в морето от статистически данни, е десетилетната проява на небрежност към здравето на здравната система.

Логично, тя прояви недъзите си с пълна сила, докато властта се оплиташе в собствената си непоследователност и неумение да комуникира и управлява кризата и да запуши пробойните.

Основната отговорност по управлението на здравната криза беше прехвърлена на институцията в сектора с най-малък капацитет и дори определена от един бивш здравен министър като напълно излишна – регионалните здравни инспекции (РЗИ). Допълнителна тежест пое и нереформираната спешна помощ, която се оказа, че трябва да стане такси за всички заразени с коронавирус, без оглед на състоянието им, и да продължи да обслужва и останалите спешни състояния.

За доболничната помощ много ясно се видя, че не функционира, а за болничната – че е поставена на колене заради недостига на специалисти, неравномерното им разпределение и остарялата апаратура.

Резултатът: хората, подгонени от страха, действат на принципа „оправяй се сам“. И без това крехкото доверие в здравеопазването и между лекари и пациенти беше напълно прекършено със сипането на обвинения от телевизионния ефир. Няколко месеца, в които можеше да бъде направена подготовка на системата и да бъдат обучени медици от други специалности да се справят с инфекциите, бяха пропилени.

Ясно е, че колкото и пари – защото в критични моменти е типично властта в България да развърже кесията и да започне да размята числа пред медиите, да се излеят в момента в системата, те ще бъдат изсипани в каца без дъно и няма да тушират избуялото недоверие. Този пожарогасител твърдо не работи, защото няма да запълни дупката от недостига на медицински персонал, нито ще въведе ред в система, в която няма въведен йерархичен ред за отговорности, особено при извънредни ситуации.

Личен челен сблъсък

Лично аз осъществявам периодични челни сблъсъци със здравната система в България от години заради рядко, хронично, автоимунно заболяване, което на практика диагностицирах преди повече от 5 години сама, проследявам почти напълно отново сама и се информирам за тенденциите и възможностите за лечението също – познайте!, сама, защото специалистите в България са малко, претоварени са и не успяват да обърнат внимание и да говорят адекватно с пациентите си.

Коронавирусът обаче рязко оголи корена на тази самота на пациента, видял положителен тест за Covid. У дома + „светна“ на 20 октомври въпреки всички предприети мерки. Въпреки адекватния личен лекар, който реагира мигновено, възможност за реален преглед и оценка на състоянието нямаше. На практика паднахме в плена на телефонната медицина. По това време в София функционираше само т.нар. координационен център, който вече не работи, имаше случаи на хора, чакали 12 часа за преглед във въпросния координационен център, а след многобройните разговори с личния ни лекар решихме, че ще оцелеем, без да си го причиняваме, и ще чакаме – да отминат симптомите, да мине карантината.

Карантината всъщност се оказа самокарантина, защото нито една от отговорните за това институции не ни потърси, за да ни връчи предписанията, на базата на които се изготвя документацията след това (болнични и пр.). За да е абсурдът пълен, аз не фигурирах никъде като заразена, само съпругът ми. След неколкодневни разправии с лабораторията, направила тестовете, която твърдеше, че всички данни е въвела коректно, координационния център, на който се оказа, че не са дадени правомощия да прави корекции по данните в информационната система на РЗИ, и многократни позвънявания в самото РЗИ от моя страна и от страна на личния ни лекар, приключили с троснати отговори „Чакайте да ви се обадим!“, накрая се отказах и си пуснах отпуск за дните, в които не се чувствах добре и не работих. Завеса. Край.

Буквално седмица след изтичането на (само)карантината ни заработиха т.нар. триажи, а около месец след това – и Covid кабинети, в ДКЦ-та в София. Каква бе изненадата обаче, че триажите не работят в почивните дни, след като се наложи да закарам, като преболедувала и с антитела, приятелка за преглед, защото нямаше време да чака линейката-такси, и да обикаляме болници. В кабинетите в ДКЦ-та пък масово се търсят направления на хартия от личните лекари и бележки, за да бъдат направени антигенни тестове, а хора биват връщани, без да им се направят нужните изследвания. Тези, на които им се правят изследвания, пък са обратно насочвани към общопрактикуващите лекари за назначаване на лечение.

Отговорът на въпроса функционира ли доболничната помощ, е не. Хората продължават да мръзнат пред болници и ДКЦ-та, за да бъдат изследвани и евентуално приети за лечение, ако има места, и да обикалят по аптеки в търсене на медикаменти.

Тестване и карантина – въпрос на съвест и лична отговорност

Държавите, станали образец за управлението на здравната криза, причинена от коронавируса, основават действията си на стройно тестване на населението, карантина на заразените и проследяване на контактите с цел изолиране на рисковите контакти. В България това е оставено на личната съвест и отговорност на хората, защото тестовете се плащат предимно от джоба на пациента, а много хора нямат възможност да си ги позволят.

РЗИ на практика не разполага с капацитет да карантинира заболели и рискови контактни лица съгласно нормативните изисквания. Проблемът е най-осезаем в София и другите големи градове, където много хора изобщо не получиха своите предписания, вкл. и „високотехнологичните“ sms-и, заради хроничния недостиг на персонал.

От данните на единния портал coronavirus.bg се вижда, че разликата между броя на активните инфекции и броя на текущо карантинираните съгласно нормативните изисквания лица е чувствителна (към 9 декември: почти 94 хил. активни случай при малко над 44 100 карантинирани).

Що се отнася до тестването и проследяването, грижата тук е сравнима по-скоро с африканските държави, в повечето от които финансовата тежест се поема от населението (Кения, Уганда, Танзания и Нигерия например), отколкото с европейските, където бързо се организираха мобилни пунктове за безопасно вземане на проби, а тестовете в повечето случаи са или безплатни, покрити от здравните застраховки или бюджета, или на символични цени.

За безплатен тест в България доскоро трябваше буквално да се бориш и лично да отидеш до общопрактикуващия лекар, който да издаде направление, което да послужи пред РЗИ и РЗИ да издаде направление за тест. Издаването на заветната хартийка ставаше в определен часови пояс и хора със симптоми бяха разхождани между институции и лаборатории в продължение на няколко дни, докато най-накрая не заработи системата за издаване на направление на PCR тестове от личните лекари. Въпросът е, че направленията не достигат. Резултатите от много лаборатории не са достъпни онлайн и трябва също да се получат лично.

Същевременно в страни като Люксембург, Нидерландия и Финландия населението получава на случаен принцип покани да се тества напълно безплатно. Можеш да си резервираш онлайн час за вземане на проба от удобна лаборатория или мобилен пункт, където не слизаш от автомобила, получаваш резултатите си на имейл, не стоиш на опашки, не търсиш сам място в болница при тежко протичане на инфекцията. Тестовете са достъпни навсякъде, има ясен протокол за поведение и лечение за всеки един етап от заболяването и не се действа под натиска на паниката.

Статистиката сочи, че България е една от страните в Европа с най-малък брой направени тестове спрямо броя на населението. Това не дава реална представа за заболеваемостта и не осигурява пряк достъп до диагностика.

Страната ни освен това рискува много и на практика превърна много болници в огнища на зараза, защото остави лечебните заведения сами да определят как да „засилят триажа“, но без тестове, макар най-лесно да е да тестваш на „входа“ на болницата. Някои болници рискуваха и понесоха санкции заради изискване пациентите при хоспитализация да предоставят отрицателен резултат от PCR тест за своя сметка, защото управляващите така и не решиха проблема кой да плаща за тестовете. Много болници така или иначе смесват „чистите“ с Covid потоците, защото нямат чисто архитектурна възможност да ги разделят зарази остарялата база. Това извади от строя и хиляди медици, които се заразиха, а много от тях изгубиха битката със заболяването.

Непоследователни мерки

И през пролетта, и през есента управляващите показаха ясно колко непоследователни са при въвеждането и комуникирането на ограничителните мерки с цел овладяване разпространението на вируса. „Опорните точки“ се формулираха според настроенията в социалните мрежи на фона на застрашително приближаващия срок на парламентарните избори (март 2021 г.). Така мерките за опазване на здравето паднаха в жертва на политическите противоборства и неофициалната предизборна кампания.

През пролетта в рамките на часове се променяха разпоредбите за това кои бизнеси и обекти могат да работят и при какви условия. При втората вълна имаше необмислени изисквания и промени в „коридорите“ за пазаруване на възрастни хора в аптеки и магазини, които предизвикаха струпвания в часовете извън тези „коридори“.

През пролетта толкова бързо се въвеждаха и отменяха мерки, че множеството жалби пред съдилищата накрая приключиха с прекратяване на делата, защото заповедите на здравния министър междувременно са оттеглени или изменени. Буквално за часове например беше въведено, отменено и после пак въведено изискване за носене на маски на открито. На нощните заведения им беше забранено, а после позволено да работят и др. примери, че всяка заповед е предпоследна.

Юристи оценяват ограничителните мерки като хаотични, а част от тях противоречат на българското и европейското законодателство, например ограничаването на достъпа до болниците заради спрените планови хоспитализации и задължението всички лечебни заведения да разкриват Covid отделения, вместо да се създават центрове за диагностика и лечение в населените места.

Легла без специалисти и апаратура

Властите буквално бомбардират обществото с данни за увеличаването на капацитета на болниците за лечение на коронавирус (и нито дума за капацитета на доболничната помощ за амбулаторните пациенти, които нямат нужда от хоспитализация). Всички болници са задължени 20% от болничните легла да са за лечение на заразени, а за болниците, които осигурят над 50% от наличните си легла за лечение на коронавирус, ще се осигурят и допълнителни средства.

Голяма част от тези легла обаче не са оборудвани за лечение на коронавирус. Зад тях освен това не стоят обучени специалисти, защото няма такива. Недостигът на медици се задълбочава от години, а за лечението на коронавируса са необходими непопулярни и слабо платени специалисти, като инфекционисти, епидемиолози, пулмолози и реаниматори. В малките или специализирани болници в провинцията такива специалисти са в още по-остър недостиг, а те в момента са законово принудени да лекуват хора с коронавирус.

Дори и да има достатъчно такива специалисти обаче, в такава критична ситуация е невъзможно те да бъдат навсякъде. България пропусна да подготви останалите специалисти, които се грижат за Covid болни, как да ги лекуват. Такива обучителни курсове се правеха масово в Европа през лятото, за да не се оголват болниците и доболничната помощ, макар и на всички да е ясно, че няма как да се „произведат“ инфекционисти за няколко месеца.

Особено критичен е недостигът на медицински сестри, които заради ниското заплащане масово емигрират или се отказват от професията. Така броят им опасно приближава броят на лекарите при основно изискване за ефективност на лечението съотношението лекари към сестри да е поне 1:3. Данните показват, че в България има 490 сестри на 100 000 души население при около 1,5 пъти повече средно в ЕС. И докато някои лекари, които са решили да останат в България, свързват двата края с гастърбайтърстване за дежурства в различни страни в Европа, медицинските сестри няма как да го направят, затова в един момент просто напускат страната или системата. Или и двете.

Емиграцията е висока и сред лекарите, подгонени също заради ниското заплащане и бюрокрацията, особено сред младите, които доскоро бяха принудени да си плащат, за да работят, докато специализират. Младите лекари на възраст до 30 г. са 10% от всички практикуващи, докато тези на възраст над 51 г. са 63%. Това, което се предприе, е спешно търсене на студенти и стажанти, които да запълнят недостига. За всички е ясно колко ефективно е попълването на тази празнина.

Накратко казано, легла в България не липсват. Страната ни всъщност е сред държавите в ЕС с най-висок брой болнични легла спрямо населението. Проблемът е в това, че от години не се преобразуват малки болници и клиники, оставени на доизживяване благодарение на това, че назначават на втори или трети договор специалисти, за да съществуват. Дори и да се стигне до преобразуването им обаче, хората, които разчитат на тях, остават без достъп до медицинска помощ заради нереформираната спешна помощ.

Липсва и единна информационна система, така че болните, които се нуждаят от хоспитализация, да бъдат правилно насочени и да не се лутат сами между лечебните заведения.

Дефицит на лекарства и хаос с рецептите

Строгата регулация на цените на лекарствата в България периодично води до недостиг на различни медикаменти заради оттегляне на регистрациите или заради паралелен износ предвид ниската цена на много медикаменти тук и по-високата на други пазари. В условията на здравна криза и на фона на хаотичното поведение на отговорните за управлението и хората се втурнаха да се презапасяват с популярни добавки и други медикаменти и се появиха дефицити. Някои от медикаментите за болнично лечение дори се разпределят централно – от Министерството на здравеопазването към здравните инспекции и оттам към болниците.

Същевременно фармацевтите берат плодовете на телефонната медицина и все още липсващото електронно здравеопазване. Електронната рецепта, за която се говори от 2003 г., тръгна едва през декември 2020 г. и не може да бъде изпълнена от всички аптеки поне засега. Отделно, за да бъде изписана, следва пациентът да отиде лично, което не е приложимо за болни от коронавирус. В много случаи все още на тях рецепти им се пращат на имейл, Viber или друг комуникационен канал, по-рядко се ангажират близки, които да отидат до личния лекар и да вземат хартиена рецепта – законовоустановеният инструмент за продажба на медикаменти.

Дори да са се снабдили с хартиена рецепта обаче, много пациенти пак остават без медикаменти, защото аптеките нямат право да заменят липсващо лекарство с друго подобно, със същото активно вещество.

Някои от предписваните терапии за домашно лечение на коронавирус предизвикват озадачението на други специалисти, например имунолози или инфекционисти, и по-скоро изразяват паника, отколкото стриктен протокол, съобразен със състоянието и евентуални придружаващи заболявания. На хора в първа фаза от заболяването, без или с минимални симптоми се предписват “профилактично” по два-три антибиотика, които не помагат с нищо на този етап от заболяването. Масово се предписват и имуностимуланти, които в много случаи биха допринесли за бурния имунен отговор, вместо да направят имунната система по-устойчива. Много хора, водени от недоверието си в управляващите и в здравната система, предприемат самолечение, което може да бъде опасно за тях, и се снабдяват с медикаменти, които се продават с рецепта, по един или друг начин.

Така, в целия коронахаос, от двете страни на вратите на кабинетите, болниците и фургоните стоят жертвите на провала в управлението на кризата, безсилието и нежеланието за основополагащи реформи – лекарите и пациентите. Те са непрестанно замеряни с обвинения, които само наливат масло в огъня на и без това опожарената здравна система.


Етикети:
Категория България, Коронавирус | 2020/12/27 последна редакция в 10:51 AM
Източник : Инвестор | Снимка : Google
154 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации


Живот и Работа в Лондон - Често задавани Въпроси

Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.


Редакционният екип на Лондон ДНЕС би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Лондон ДНЕС заедно с кратък текст.

Можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.


Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки