Моето усмихнато довиждане

Едно ново и красиво утро сменя нощта (нали е и по-мъдро), и ми казва: Ето…и твоят ред дойде да кажеш ДОВИЖДАНЕ.

Една от многото, взели решение за живот извън BG. UK. Никаква новина всъщност. Просто влизам в статистиката и аз. Не това обаче искам да кажа на приятелите си. Казвам ДОВИЖДАНЕ с усмивка и лекота. Без оправдания, без обвинения, без носталгия. Не се оплаквам от нищо. Няма да ви кажа – тук е зле, там е добре. Всички знаем държавата си. Всеки знае себе си. Няма да анализирам нищо, не искам да осъждам никого, не искам и да ме осъждат, не влизам в безсмислени политически полемики, запазвам добрия тон и БЛАГОДАРЯ за всичко, което съм аз.

Бог да го прости, Джоко Росич, каза в едно интервю: Заминават слабите. Безкрайните ми почитания към великия Джоко! Да, аз съм слаба, заминавам, защото нямам желание да съм Дон Кихот. Вятърните мелници не влизат в категорията ми. Каквото и да съм правила, винаги съм знаела какво се изисква от мен и какво като изисквам, да очаквам. Нещо ми се загуби линията. От известно време не я и намирам. Не ме разбирайте погрешно. Не ми е тъжно. Чувствам се на мястото си, както винаги, когато взимам решения.

И не се приемам за статистика. Не искам да се правя, че помията не е минала върху мен, но желая да не потъвам повече. Моята Варна вече я няма. Провинциално дребнотемие в клоаката. Искам да бягам по моята писта, колкото мога. Искам да мисля само за днес. И това правя.

Не мога да се върна в младежките години, колкото и да ми е било хубаво, но си оставям милия спомен (нещо като пътеводна светлина) на едно запознанство. Хималайко – ми отвърна едно момче, когато му казах моето име и реши, че си правя екзотична шега. Състезания по плюене на черешови костилки, спускане по ролби, бой с коприва…Ей така, помня и държа в главата си само такива неща. Защото е приятно и непринудено. Това е моето усмихнато довиждане. Колкото и сили още да ми коства. Не знам какво ще е утре.

Вчера не ме интересува, днес ме разтърсва иззлобяването помежду (не злобата, тя си е категория, която съществува навсякъде). Иззлобяването обаче задушава всяко по-леко вдишване.

Харесвам ЕСТЕТИКАТА в отношенията. Добрият тон е за предпочитане. Забавното е супер.

Затова се и оставям на един семпъл, но умен съвет – не мисли за Лондон, нека Лондон да помисли за теб. Enjoy!