Начало BG Лондон Поклон пред нашите деца!

Поклон пред нашите деца!



Категория BG Лондон | 2017/01/02 at 11:00 PM | 80
Коментари ->> Добави Коментар
Струмен Паунов

Alex Development Ltd.



www.alexdevelopment.co.uk

Замисляли сте се понякога как се чувстват децата ни, които са ни последвали в Лондон? Някой питал ли ги е тях дали искат да оставят всичко, което обичат в България и да започнат живота си в една друга, непозната държава?

Някой от нас  дал ли им е шанс да кажат мнението си по въпроса, запитал ли ги е изобщо искат или не искат да ни последват? Децата ни оставят приятелчета, роднини, любими учители, къщите си, малкия си свят, в който се чувстват добре и защитени в България, за да дойдат с нас. За тях този скок в неизвестното е точно толковa болезнен, колкото и за нас. Че и повече.

Често съм се улавял да твърдя, че съм си сменил държавата, в която да живея само заради детето ми, но това не е пълната истина по въпроса. Да, исках да дам шанс на детето ми да може да учи и да завърши образованието си в Лондон, не само синовете и дъщерите на българските комунистически лидери да го могат, а и аз да дам този шанс на детето си. То резултата от обучението им го видяхме всички -имахме си премиер Сер-гей, завършил в Лондон и станал доктор по икономика с дипломна работа: Влиянието на униформата в руската армия, но това е една друга тема, на която не бива да се спирам сега. Част от истината е, че и на мене ми се живее като свободен човек в свободна държава и искам да дам и този шанс на детето си.

Нашите деца в Лондон се приспособяват моментално в новата среда, установяват много лесно контакти, усвояват отлично английския език и като се впишат много лесно в обкръжаващата ги среда за около 2-3 години вече са първенци в училищата си. Същото се случва и в университетите в Англия, където българчетата са по правило първенци в учението.

На какво според вас се дължи този феномен-само на възпитанието в къщи или има и нещо друго? Според мен се дължи и на факта, че с преместването им в чуждата за тях държава ние не сме им дали шанс за мнение и искат или не искат на тях им се налага да се нагодят към средата, а в последствие да заемат мястото си на лидери. Защо не се случва същото и с родителите им? Защото според мен те са обременени с миналото си, а децата ни-не!

Убеден съм, че когато присъствам на дипломирането на детето ми като магистър в някой от университетите в Англия “Мисия Лондон за инж. Паунов” ще е завършена. Да сме живи и здрави всички да доживеем деня на дипломирането на децата си в Англия. А дотогава нека се преклоним пред труда на децата ни и да им пожелаем здраве и успехи в учението.



Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Коментирай с Фейсбук

Реклама