В търсене на ключа към дълголетието

Продъжлителността на живота расте устойчиво в целия свят. В момента е над 67 години, а само преди половин век е била под 50 години.

Това означава, че планетата прогресивно застарява и ще се обитава от все повече и повече възрастни хора.

Според изчисленията на ООН през 2050 г. те ще са над 2 млрд. или една четвърт от всички хора по света.

На този фон България се нарежда на пето място в света по застаряване. Средната продължителност на живота у нас е 74 години и макар че звучи висока, е с десетина години под останалите развити държави. Статистиката беше припомнена на първия по рода си научен форум за здравословния живот и откритията за старостта “Дълголетие”, който се проведе на 17 април в София.

Големият въпрос, който световната тенденция на застаряване повдига, е как да се подобри качеството на живота на възрастните. Защото по-дългият живот в никакъв случай не трябва да означава повече време в болки и страдание, а повече пълноценно общуване, пътуване, работа и забавления. Традициониите съвети са да живеем здравословно – да се храним умерено и с естествени храни, да поддържаме добра физическа форма, да не пушим и да не прекаляваме с алкохола. Но има и още фактори, на които учените обръщат повече внимание.

Всичко е в гените

Човек не може да доживее до 100, ако това не е заложено в гените му, убеден е генетикът Любомир Балабански. “Хората с най-добри гени живеят най-дълго”, казва той и пояснява, че почти всичко у хората е предопределено от ДНК. В генома са заложени предразположенията към заболявания, наднормено тегло и всякакви дефекти. Установено е дори, че от това зависи какъв ще е характерът на човек, независимо от средата, в която е отгледан и възпитан. Метаболизмът също е силно генетично заложен, затова една диета може да има съвсем различен ефект при двама различни човека.

Мит е обаче, че хората имат най-сложния генетичен състав. Човекът има около 20.6 хиляди гени – в 98% еднакви при всички хора. Обаче царевицата, доматите, мишките и водните бълхи имат повече гени, а червеят и гущерите са почти наравно с нас. Сьомгата е рекордьор с над 48 хиляди гени в ДНК-то си.

От цялата ДНК информация само около 1.5% са тези връзки, които показват индивидуалните характеристики като предразположение към различни болести, темпо на метаболизма и възможност за достигане на дълголетие. Точно тях изследват учените, когато правят геномни анализи и генетична диагностика.

Според Балабански в близко бъдеще тези тестове ще са напълно достъпни и стандартни и хората ще знаят от рано срещу какво да се предпазват и как. Това има потенциала да увеличи продължителността и качеството на живота още повече, убеден е той. Засега обаче генетичните изследвания са скъпи и до тях се прибягва само в определени случаи, например когато традиционната медицина се затруднява да постави диагноза.

Тайните на българските дълголетници

Наблюденията на биофизика проф. Игнат Игнатов са по-различни. Той смята, че факторите на околната среда са също толкова важни за дълголетието, ако не и повече. Игнатов е провел проучване сред над 120 български столетници от различни региони на страната и е синтезирал наученото в няколко прости и ясни инструкции за достигането на достолепната възраст. При 40% от тях дълголетието било наследствено, но останалите 60 на сто го постигнали сами, спазвайки тези правила, отбелязва изследователят.