Възпитанието – между правилата и джунглата на оцеляването

Защо да възпитаваме децата си да бъдат добри, толерантни, отстъпчиви, да спазват правилата, когато утре в училище или на улицата ще се сблъскат с други, които не са възпитани по този начин и в чиито жертви ще се превърнат.

Често чувам подобни въпроси, задавам си ги и аз. Трябва ли да избираме жертва или агресор да възпитаваме или е възможно спазването на правилата и оцеляването да се съвместят във формирането на младата личност. Едва ли, ако продължаваме да „преподаваме“ чрез думи правилата за добро поведение и морал.

Далеч по-ценно е обучението чрез разиграване на ситуации, в които децата да се научат да разпознават своите чувства и чувствата на другите, да преценяват как да реагират на определено поведение, кога да влязат в конфликт и кога да го избегнат. Тестовете за училищна готовност на последния випуск първокласници показва, че те не умеят да различават кога човек е тъжен и кога гневен, кога е щастлив и кога спокоен.

Тези умения трябва да се формират до 6-годишната възраст. Детската градина и училището, където децата пребивават в група, са чудесна възможност да се научат да взаимодействат и да намират решение на конфликтни ситуации. Поведението на родителите в подобни ситуации също е въздействащ „урок“ за младите.

Много лоша услуга правим на децата си, ако от страх за живота и спокойствието им им внушаваме, че светът е враждебен – така ги правим страхливи и сковани, неспособни да реагират адекватно. Съветът „задължително търси възрастния, за да ти помогне“ може и да важи в защитената среда на семейството или училището, но не изгражда у децата способността сами да се грижат за сигурността си.

По-полезно е, когато станат свидетели, или самите те се сблъскат с несправедливост или агресия, да им кажем, че в живота се случват и лоши неща, справедливостта не всякога побеждава, но тези тежки моменти могат да ни научат как да се справим следващия път, съветва училищната психоложка Венета Младенова