Начало BG Лондон За първи път в Англия

За първи път в Англия

Категория BG Лондон | 2016/02/01 at 6:23 PM | 53
Коментари ->> Добави Коментар

Когато бях студентка (значи преди доста години), с приятелка от моя курс заминахме за Англия по една програма, за да учим английски в host families. Така се озовахме във гр.Фарнам, който хич не беше близо до Лондон, както очаквахме, а на цял час и половина с влак. Цялата група от трийсетина човека бяхме разпределени в съответни училища според познанията ни по английски. Освен че, ходехме на училище наравно с местните дечурлига, бяхме настанени да живеем в различни английски семейства, за да може напълно да се потопим в средата, културата и езика. Тези приемни семейства, с които трябваше взаимно да се изтърпим няколко месеца, се наричаха host family. Настаниха ни в дома на Хенри и Сю Танерови. Хенри си изкарваше хляба като доставчик на алкохолни и безалкохолни напитки по заведенията, а Сю беше домакиня. Тя имаше две основни задължения — да се грижи за двете им деца, Том на 11 и Рейчъл на 8, както и ежедневно да твори красоти в къщата им, включително и кулинарни.



Пристигнахме, оставихме си багажа и аз отидох да си измия ръцете в банята, за да слезна за вечеря. В банята имаше странен умивалник с два крана, един за студена и един за топла вода. Нещо не можах да разбера защо са два и пуснах този с топлата вода. Когато стана вряла и започна да ми гори ръцете си ги преместих да ги домия със студена. Хм.. трябваше по–късно да я разбера тази работа с крановете. Седнахме да вечеряме със семйството им. Личеше си, че Танерови не посрещаха за първи път в къщата си девойки. Всичко което говореха, звучеше някак многократно репетирано. Обясниха ни какви са правилата им и най–вече ни запознаха с цял списък от забранени.

Почувствахме се доста сконфузно, когато ни забраниха да крадем неща или части от къщата им. Не трябваше да пием алкохол у тях и да не се прибираме пияни, също така не ни позволяваха да се дрогираме и да пушим цигари, пури или марихуана в тяхната къща. Навън нямаше никакъв проблем, но в къщата не ни беше разрешено. Друга много важна забрана, която трябваше да съблюдаваме беше да ходим до тоалетната най–късно до 22 часа, освен ако не е крайно наложително, а да се къпем можехме два пъти седмично. Ако някой страда от цистит или простатата го алармира посред нощ… лоша работа!

Колкото повече неща изреждаха, толкова повече не ми харесваше цялата тази идея с живеенето в чужда къща. Организаторите ни бяха казали, че сме извадили страхотен късмет да се паднем да живеем при Сю, понеже тя готвела превъзходно и била изключителна домакиня. Изказването на самата Сю, че през целият ни престой ще ни храни с традиционна английска кухня, сериозно ме притесни. Познанията ми за тяхната кухня започваха и завършваха с яйца, бекон, пай и чай.

За вечеря върху масата се появи голяма купа пълна с непознато съдържание, което имаше консистенция и цвят на картофено пюре и забучена лъжица в средата. В дълбоки чинии домакинята ни сипа друга непозната храна, чийто аромат обаче ми беше някак познат. Не беше възпитано да започна да го душа и ровичкам, така че го проучвах дискретно, но не можах да установя какво е. Виждах парченца лук и домати и късчета месо и някакви зеленикаво–жълти парчета. Хвърляйки таен поглед на съкафезничката ми забелязах, че и тя е озадчена от съдържанието на чинията си.

Всички освен нас двете гребяха с голямата лъжица от онова, което приличаше на картофено пюре и го слагаха отгоре върху основното ядене. За да не се излагам пред чужденците и аз си сложих една препълнена лъжица. Докато върна лъжицата в купата и да си взема вилицата и катрофеното ми пюре беше изчезнало. По–скоро се беше превърнало в мазна локва. Повдигнах вежди, не издържах и любезно попитах какво вечеряме всъщност. Сю това чакаше. Извърна се към мен и с нескрито задоволство ми заобяснява, че специално за нас, понеже ни е първи ден в Англия тя е решила, да приготви това традиционно английско блюдо.

Имах нужда от цялото си самообладание, за да не ахна, когато разбрах, че картофееното пюре не е никакво катрофено пюре, а масло! Никога до този момент не си бях сипвала супена лъжица с връх масло върху яденето, нито съм подозирала, че някой може да го направи! Това обаче не беше нищо в сравнение с изненадата ми, когато научих, че ще трябва да вечерям готвена тиква с лук, месо и домати! Ние у нас тиквите ги поръсваме със захар и ги печем, стържем ги и правим прекрасни тиквеници от тях, но не допусках, че могат да се готвят с месо! Освен това никога, ама никога не съм яла тиква с кората, а в чинията си съвсем ясно различавах квардатни парчета зелено-жълта кора на тиква. Ето, откакво е бил познатия аромат…

Боже, каква ситуация! Ами сега?! Всички са вперили погледи в нас и със задоволство очакват да видят как лакомо ядем, а ние гледаме тъжно в чиниите си все едно събираме смелост да погълнем живи жаби. Хенри и децата вече бяха почти изяли храната си и се готвеха за допълнително. Подканиха ни да започваме, защото тази вкусотия била най–прекрасна топла. Събрах цялото мъжество в женското си тяло и гребнах. Вкусът на тази храна беше несравнимо по–ужасен от вида й, а видът й беше на помия залята с масло. Преглътнах, а желанието ми беше да я изплюя.

Знам, че тази вечер не направихме добро впечатление, а добро първо впечатление не може да се направи вторият път. Измислихме всякакви извинения, достоверни оправдания, но това семейство от малкото градче Фарнам не ни хареса и това си е. Поискахме хляб да си намажем по една филия с каквото и да е и да приключим с вечерята. Разбира се, че ни гледаха с английско презрение като някакви български селяци, но любезно ни предложиха да си намажем филии с мармит (marmite). Децата им го обожавали и поколения англичани са израснали здрави и силни благодарение на целия букет от витамини, които съдържа. Това е малък връх на английското кулинарно изкуство.

Да сте яли някога мармит? Ние не бяхме и си намазахме по една филия. Това нещо представлява концентриран екстракт от бирена мая с вкус и мирис на развалена риба и вид на разтопен асфалт. Не се сещам да съм яла нещо по–противно, дори след като минаха толкова много години. Направо съжалих, че не съм си изяла тиквата с домати. И двете с моята приятелка едновременно изплюхме в шепата си злополучната хапка. Тази проява на нескрито отвращение към тази почти свещенна английска субстанция, беше само още едно потвърждение за семейство Танерови, че не сме хора за харесване.

Въпреки добрите британски обноски и каменно лице на покерджия в погледа на Сю бушуваше възмущение и желание да ни причини зло. Тя събра чиниите и ги метна в мивката. Запуши я, изсипа някакъв препарат и пусна водата. Препаратът и струята вода накараха пяната да се надигне чак до чучура на чешмата. Понеже се чувствахме сконфузно, че не я оценихме като готвачка, а и изплюхме мармита, предложихме да помогнем в домакинската работа. Аз се цаних да бърша измитите чинии. Сю започна да вади чиниите една по една и да ми ги подава.

Съжалих още на първата чиния. Тя беше цялата покрита с мехурчета от миещия препарат, не се стръпях и попитах:
— Как, няма ли да я изплакнем?
— Не, готова е за подсушаване.
— Ама, как е готова, има препарат по нея.
— Всичко е наред, избърши я, please!. – каза тя и ми подаде втората.
Стоях с чиния в ръце и пак не можех да повярвам. Ами ние в България си плакнем чиниите на течаща вода докато започнат да скърцат.

Започнах плахо.
— Аз разбира се ще я избърша, но препарата няма да се махне, ще остане полепнал и следващия път, когато някой яде в нея ще яде яденето си с този химикал и ще получи язва или ще се отрови.
— Не, няма страшно, това е специален препарат и не е вреден.
Егаси! Категорично няма да ям препарат за миене на чинии! Днес се измъкнах да не ям, ами утре…
Бърсах чинии и бях в потрес. Зарекох се, че ще измисля нещо, не знаех какво, но нямаше начин да ям „веро“от добро възпитание по никакъв начин!

Изтощена от културния шок, отидох да си измия зъбите с намерението да си легна по най–бързия начин. Тогава за втори път днес се сблъсках с двата крана за топла и студена вода. Гледах ги поне пет минути и размишлявах как да ги използвам. Нищо не ми хрумваше. Не разбирах защо са два и как да си измия зъбите само с ледена или само с вряла вода. Пуснах ги и двата да текат. Подложих шепи под студения и след това бързо ги преместих под горещия, за да стопля водата, но тя изтичаше преди да съм стигнала. Такова просто нещо, като да си измиеш зъбите се оказа дяволски трудна работа. Докато се опитвах да открия топлата вода или по-точно хладката, Сю влетя в банята видимо гневна и със зачервени бузи. Чула била, че водата тече от дълго време и искаше да знае какво толкова правя с тази вода.

Никак не ми е приятно някой да ми нахълтва в банята докато си правя тоалета, но запазих самообладание и обясних, че не ми е ясно как в Кралството си мият зъбите с хладка вода или са свикнали да го правят с вряла или ледена. Приличаше на човек, който е затруднен дали да изрази изумление или омерзение. С този поглед вероятно убиваше сутрин плужеците, които намираше в градината си. Сю с бавни и театрални движения взе тапата, вдигайки я ми я завря под носа и без да откъсва поглед от мен запуши мивката.

Пусна студения и топлия кран едновременно докато четири пръста от мивката се напълниха с вода и ги спря. Направи реверанс и каза Voilà! Това е тайната! Сигурно от цялата тази назидателна демонстрация трябваше да ми просветне нещо, инсайт някакъв да получа, но не би. Много пъти погледнах ту в нея, ту във водата в мивката, но никакъв катарзис не преживях. Тя както си беше рижава, зарумени още повече бузи и подостри погледа за умъртвяване на плужеци.

Да, ситуацията беше кофти. Не ядах тиква с месо и лук, мармита ме отврати, вкарах я в преразход на вода…
— Сю, явно така нагледно няма да стане, защо не вземеш да ми обясниш. Какво точно правите с тази вода на дъното на мивката?
— Мием си зъбите! – Изсъска тя вече с цвят на домат.
— Разбирам…, но как по–точно?
— С шепа взимаш вода и си я слагаш в устата, за да си измиеш зъбите!
— И после?
— Ами миеш си ги, няма после!
— А къде изплювате след това водата?
— Ами в мивката, къде другаде?!
— До тук и аз щях да се сетя, но едно изплакване на устата не е достатъчно. След като веднъж съм плюла в мивката откъде да взема чиста вода?
— От мивката!
— От коя мивка? Нали вече няма чиста вода?!

Така мина едно известно време, в което си задавахме въпроси, докато и на двете ни идеше да се хванем за косите. В крайна сметка се оказа, че не съм глуха и правилно съм разбрала, че трябва да греба от мивката мръстната вида, която вече съм изплюла, за да си изплаквам устата колкото пъти искам. Оказа се, че и лицето трябва да си мия по същия начин.

Не разбрах дали мога да си сипя в мивката нова вода или от съображения за икономия трябва да използвам тази в която съм си мила зъбите.
За миг помислих, че това е някаква извратена, изтънчена форма на английска шега, после помислих, че това е лъжа и цялата тази постановка е защото ме намрази, че не й ядох манджата с тиква.

Но това са мисли, много слаби и бледи пред желанието ми да и навра главата в така обсъжданата тази вечер мивка!

Нина Вахаб

BG Media London

Етикети: # # # # #
Категория BG Лондон | 2016/02/01 at 6:23 PM
54 | Коментари ->> Добави Коментар
Източник : | Снимка :
Абонамент за Бюлетина на Лондон ДНЕС

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.

Коментирай с Фейсбук

Реклама