Първи клас. Урок за плодове и зеленчуци. Едните били за десерт, а с другите се готвело. Изброява учителката, изброява… Разпределя ги между двете основни групи, но… забелязвам, че тиквата не споменава. Вдигам ръка и питам:
– А тиквата плод ли е или зеленчук?
– Хм… ти как мислиш?
– Ами… без да я сготвиш, не става за десерт и затова… не знам.
– За тиквата ще ти кажа следващия път – отговори ми учителката, явно несигурна в отговора.
Така се учи в педагогиката – ако учителят нещо не знае, по-добре да отложи отговора и провери, отколкото да се изложи с грешен такъв.
Е да, ама за следващия път или не е намерила отговора, или е забравила да провери. А може би е помислила, че всичко вече е минало. Не мислех така обаче аз и я изненадах с настойчивостта си да знам точния отговор.
Открита неприязън се изписа по лицето ù. Едно хлапе да я поставя в неудобно положение. Да ù задава въпрос, на който тя не може да отговори.
– Е-е, не е толкова важно. Тиквата може да бъде и плод, може да бъде и зеленчук – беше отговорът ù.
Аз, разбира се, не бях съвсем удовлетворен от този отговор.
След тази случка отношението ù към мен се промени. Никак не харесваше моята ръка. Стремеше се някак си да ме потиска, да спъва развитието ми.
След години няколко младежи пътувахме във влак. Възрастен спътник ни задаваше хитроумни и трудни задачи. Може да звучи нескромно, но обикновено аз намирах отговора, поради което спътникът ми изпророкува:
– Няма да е лесен животът ти, момче! В България никой не обича такива, дето много знаят. Завист и злоба ще те заобикалят цял живот. Освен да забегнеш в чужбина.
Страшно и странно бе за мен това предзнаменование. Аз тогава не му обърнах и особено внимание. Но човекът се оказа „наследник” на Нострадамус. Много, много си патих от чужда завист. Макар и доста късно, наистина отидох в чужбина, чак в Лондон!
Наскоро излезе от печат на английски книгата на нашия сънародник Никола Филипов “Bulgarians Around London”. Книгата е публикувана от издателство Autor House, а над преводите са работили английският писател Кристофър Бъкстон, американският писател Дейвид Дженкинс и преподавателят по английска филология в Пловдивския университет Христо Данев.
Никола Филипов е роден през 1948 година в Асеновград като четвърто дете в семейството на бежанци от Солунско. Завършил е висше образование в Пловдивския университет и има двугодишна следдипломна квалификация във ВМЕИ – София.
Първата си публикация Филипов прави във вестник „Септемврийче“ още като четвъртокласник. След което има публикувани над 500 статии, разкази, стихове, очерци, есета и др. в трийсетина различни български и чуждестранни издания. Негови литературни творби са печатани на седем езика, между които английски, руски, гръцки и турски, а няколко от тях са получавани награди на литературни конкурси. От 1998 година Филипов живее предимно в Лондон, плод на което става и нашумялата му книга „Що е то Лондон и що прави нашенецът там“, претърпяла вече три издания.
В България Никола Филипов е отпечатал седем самостоятелни свои книги на различна тематика. Английската “Bulgarians Around London” включва повечето хумористично-сатирични разкази от книгата „Що е то Лондон и що прави нашенецът там“, както и няколко неотпечатани в българска книга есета за поляците, румънците украинците и литовците в Лондон.
Авторът се отзова на поканата ни и любезно предостави за BG Media London и нашите български читатели по-голямата част от съдържанието на въпросната му английска книга, за което му благодарим!
След като натиснете бутона "Абонирай ме" ще Ви бъде изпратено писмо с връзка за потвърждение.
Доставя се чрез Гугъл FeedBurner
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?